Преди няколко часа, в двора.

by **Anne Boleyn** Съб Фев 02, 2013 4:09 pm

Ан, обикаляше наоколо, да нямаше какво да прави а й Хенри си имаше своите задължения.
Но все още се правеше на придворната на Нейно Величество Мария, колкото й да не й се искаше. Искаше просто тя да изчезне, да се изпари и да не се появява..
Да не застава повече на пътя им. Хенри да получи брака си и Ан и той най - накрая да бъдат щастливи. Какво можеше да направи, че в крайна сметка сама се бе оплела в онези мрежи, който уж бяха само за него?
Да самата тя падна в капана си, е който не трябваше да пада и се бе влюбила в него.
А не трябваше, защото баща й.. да той искаше нещо съвсем различно.
Да не трябваше да се случва това, но на Ан й харесваше и определено не би се откалаза, вече за нищо на света от това, което се случваше напоследък.
Харесваше й начина, по който краля я докосваше и как я караше да се чувства. А най - вече, че не пренебрегваше това, че тя все още си беше чиста като сълза и я пазеше.. Пазеше я за себе си въпреки, желанието, което Ан можеше да намери в очите му.
Мислеше за всичко това, докато се разхожаше така спокойно в двора, все едно беше нейн, все едно никой не можеше да й каже нищо.
А й някой смееше ли, след като на всички им беше ясно, че краля в крайна сметка дори и без анулиран брак щеше да е с нея/
А Ан, вече не можеше да чака искаше го толкова много, искаше да го дари с всичко на което беше способна, и нямаше да му откаже абсолютно нищо.
Вървейки се загледа и видя принца, да приличаше на баща си, по всичко отношения, но той беше плътно до майка си и определено не харесваше нашата малка Ан.
Ан също не го харесваше, както и сестра му Алис, онази малка невина перла в короната на краля, която в същност не беше толкова невина, и Ан знаеше това перфектно.
А когато стигна Томас, тя въздъхна знаейки, че трябваше да му се клани. Хвана леко полите си, като се поклони правейки една от онези изкусни усмивки.
-Принц Томас, каква приятна изненада - каза му тя, като се надигна и повдигна едната си вежда усмихвайки му се.

by **Thomas Tudor** Съб Фев 02, 2013 5:01 pm

Деня бе прекрасен за дълги разходки из гората. Томас винаги бе харесвал слънчевото време, идеално за езда. Единственото любимо начинание на младия мъж, след въргалянето в леглата с някои от придворните на майка си или сестра си. Конят изпръхтя, когато слезе от него и предаде юздите на един от слугите, който покорно се поклони. Подсмихна се леко и тръгна към двора, където знаеше, че майка му го очаква. Не бяха оставали насаме от твърде дълго и принца изпитваше нужда да поговори с нея. Ако, разбира се, отново не бе затрупана от вечните си благотворителни акции сред народа на Англия. Задълженията й като кралица нямаше как да бъдат свалени от раменете й.
Видя я близо до една от пейките и забърза натам, сваляйки ръкавиците от ръцете си. Поклони се леко и се усмихна. Към никой друг не изпитваше подобно уважение. Това бе единствената жена, на която всъщност се кланяше.
-Ваша милост. - пое ръката й и допря устни.
Още преди да се изправи, кралицата го придърпа към себе си и топло го прегърна. Принципно никой от кралското семейство не си позволяваше подобна близост, но отсъствието на Том бе причинило известна тревога в очите на онези, които не знаеха къде е бил.
-Какво стана, сине? - усмихна му се тя и го хвана под ръка.
Тръгнаха да се разхождат, наслаждавайки се на хубавото време.
-Не намирах нищо от това, което ми бе заръчала, майко. - поклати глава и въздъхна- Но ти обещавам, че ще направя всичко възможно. Прадядо ми го е оставил някъде, било е заедно с фамилния диамант, но очевидно е бил откраднат и скрит някъде.
Томас бе изпратен от кралицата да намери книгата, завещана на рода им. В нея се пазеха много от тайните на семейството им, но и така не можеха да я намерят. Нямаше я никъде, при положение, че принца бе отсъствал цял месец. Никой друг в кралството не знаеше къде е, нито дори краля.
-Вече нямам никакво съмнение, че е била открадната. - въздъхна тихо Мария и се спря. - Ще заръчам на някоя от придворните ми дами да се разрови в писмата на прабаба ти. Все нещо трябва да е споменал. А сега ме извини, ще се видим на вечеря.
Както и се очакваше. Минута- две за кралския син и след това вниманието на всички отново бе насочено настрани. Младия Тюдор кимна, преглътвайки думите, които му идваха на езика и отново леко се поклони. Проследи с поглед майка си и огледа двора. Навсякъде се мяркаха разни графове, графини. Все хора от по-висшето общество, но не достатъчно за вкуса на принца. Дори не заслужаваха да ги удостои с вниманието си.
Поклати начумерено глава и се загледа в замъка. Кой знае къде бе баща му. Напоследък скандалите им се бяха увеличили тройно, Хенри все си намираше причина да му се развика. А имайки предвид, че характерите им бяха едно към едно, младия мъж не отстъпваше по нищо на баща си. Макар да му говореше понякога на "Вие", той винаги присвиваше очи и иронично промълвяваше онова "милорд".
Трябваше да си почине, не бе спал от два дни. Клепачите му бяха започнали сериозно да натежават. Точно когато забърза към двореца, пред очите му изникна ..
-Госпожице Болейн. - студенината в гласа му проряза топлия въздух около тях.
Никога не я бе харесвал. А още по-малко след като бе разбрал, че Хенри искаше да я направи своя жена. Беше наясно с всичко, което се случва в покоите на негово кралско величие. Така и не можеше да приеме факта, че бе предпочел жена като Ан и бе обърнал гръб на кралицата.
-Нямате ли някоя по-важна задача, от това, да се разхождате в кралския двор. - подсмихна се леко и наклони глава настрани, изтъквайки бавно думите си.

by **Anne Boleyn** Съб Фев 02, 2013 9:44 pm

Ан се подсмихна и повдигна леко едната си вежда, много добре знаеше, че той никога не я бе харесвал. Но пък не й и пречише, все пак.. Скоро тя щеше да заема мястото на майка му и определено лично щеше да се погрижи, да се отърве толкова бързо от Томас и сестра му, въпреки, че Краля и сам щеше да ги отпрати от двора.
-О скъпи ми Томас, мога да правя каквото си пожелая в кралския двор и точно ти не можеш да направиш нищо по въпроса- усмихна му се чаровно като го погледна в очите, бе й писнало да му мълчи, а определено не й се занимаваше да казва на Хенри, но защо имаше огромното предчувствие, че Томас щеше да прекали и да я предизвика да направи неща или каже неща, за който той самия щеше да съжалява.
Е не чак да съжалява, но можеше да се подиграе малко с майка му.
Заобиколи го, като отново застана с личе към него и сложи ръцете си на полите кръстосвайки пръстите си.
-Знаеш ли Томас, не знам защо ме мразиш толкова, като аз дори не съм спала с баща ти. Той ме обича заради това, което съм. А не заради секса, защото съм чиста като сълза, за разлика от майка ти. Която е втъпила в брак с баща ти след развода й с брат му. Интересно нали? За разлика от нея, за мен е доказано, че съм непорочна, но майка ти не е била, даже бих казала, че може със сестра ти да не сте деца на краля. Колко тъжно нали? - подсмихна се лекичко, като прехапа долната си устна, знаеше че го е раздразнила и този факт я радваше неимоверно много, което от своя страна я предизвикваше да го дразни още повече, но не се знаеше до кога ще го практикува.
Беше й забавно, да се кара с Томас, милия бе прекалено лесно избухлив.
Да беше като баща си, но Ан обичаше Хенри, и никога не би му говорила така както говореше на принца

by **Thomas Tudor** Нед Фев 03, 2013 8:47 am

Томас я погледна за миг, повдигна леко вежда, а след това избухна в смях. Едва ли Ан бе наясно, че точно ден преди това той бе разбрал всичко, абсолютно всичко. Но докато имаше изгода, щеше да мълчи .. или поне докато не реши, че му е писнало от нея. Ако краля разбереше .. едва ли главата й щеше да остане там където е.
-Изключително ... женствено от ваша страна да намесвате девствеността си. - с ирония отвърна Тюдор и се засмя отново- Не знаех, че може да паднете толкова ниско.
Поклони се леко, а на лицето му се бе извила лицемерната усмивка, която често се появяваше. Тъкмо когато се обърна да си ходи, се завъртя отново към дамата.
-А, да щях да забравя. - измъкна от задния си джоб някакво писмо и се приближи към Ан- Да ви е познато, мадам? Писмото от баща си, което така дълго чакахте, но така и не се появи нали?
Дяволитата му усмивка не се бе появявала от твърде дълго. Много добре знаеше какво може да коства това на госпожица Болейн, заедно с баща й и останалите замесени.
-Интересно какво ще каже краля за малкия номер, който сте му спретнали. Не вярвям да е очарован от факта, че сте го оплели нарочно в мрежите си.
Дръпна назад писмото, когато Ан се протегна да го вземе и се засмя. Манипулатора в него беше по-силен от всичко останало. Макар, да нямаше намерение все още да казва на Хенри, Болейн трябваше да бъде наясно, че козовите бяха в неговите ръце.
-И госпожице Болейн .. - продължи, завъртайки голямия пръстен на ръката си- Не мислете да ми се оправдавете с това, че го обичате. Ни най-малко ме вълнуват подбудите ви за всичко това. Разигравайте цирка докато можете. След това ще ми бъде изключително интересно.
Подсмихна се и отстъпи крачка назад. И двамата се удряха в слаби места, наливаха сол в раната. Тежко, но времената в които живееха го изискваха.
-Е, мадам? -повдигна леко вежда- Какво ще кажете да се прибираме в замъка?

by **Anne Boleyn** Нед Фев 03, 2013 10:32 am

Ан вдигна високо глава, ако това писмо стигнеше до Хенри, някой наистина щеше да изгори, но не се знаеше кой.
А Ан вече имаше план, как нямаше да пострада от всичко това, още днес щеше да му каже всичко, да му обясни плановете на баща си и да се имъкне чиста от всичко това.
Щеше да му каже колко много го обича, и че никога не е искала да се замесва в това.
Което наистина си беше така, но баща й я изнудваше прекалено. Което не бе никак пристойно от негова страна.
А както всичко това не правеше чест на Томас, защото той най – малко знаеше как седят нещата. Най – малко знаеше, защо играе по свирката на баща си.
Ан повдигна едната си вежда и погледна към принца.
-Не, се намесвай в неща, от който дори самия ти няма да излезнеш Томас, и най – малкото преди да знаеше всичко, не обвинявай хората . Защото скъпи ми принце нали знаете, че криете ли го от краля самия Вие ще останете без глава. – да напоследък всичко се обръщаше, а Ан не искаше да нарани краля всичко бяха заговорите на баща й, за който тя лично щеше да се погрижи Хенри да разбере.
А принца, можеше да ходи и да манипулира някой друг, на неговата сладка възраст, защото Ан, вече бе решила, че ако ще я обвиняват в нещо, по – добре тя да разкажеше всичко, от колкото някой друг да го стори и да си окраси по такъв начин нещата, че да страдат повече хора от колкото е необходимо.
Да баща й я заплашваше, че сестра й ще бъде запратена в публичен дом, и Ан именно за това, все още играеше по свирката му.
Но малко по – малко се отдръпваше, и вярвате ли че Ан бе сигурна, че всичко написано в писмото бяха упреците му именно за това, че тя напоседък не се вслушва в това, което той й казва.
Вероятно поредната заплаха спрямо нея, и това някак я радваше, защото прочел краля това писмо сам щеше да разбере, че дори самата тя е била маниполирана, за да прави всичко.
-Вижте Томас, в това писмо, което държите не може да се намери нищо освен упреци, защото всички последни писма на баща ми са такива. Пълни с упреци и заплахи какво ще стане, ако аз не направя това, което се иска от мен. Така, че най – много той да пострада от всичко това. – поклони му се, като на нейното лице излезна същата приятна усмивка.
Каквато се показваше на неговата, а това я радваше, защото колкото й да бъркаха в раните си толкова, се измъкваха сами от всичко.
-Да нека влизаме – изправи се и повдигна едната си вежда, какво искаше той от нея, все пак я мразеше, да нормално , но имаше ли за какво?

by **Thomas Tudor** Нед Фев 03, 2013 11:30 am

Томас се подсмихна и посочи с ръка да тръгват. Зялата тази история в кралския двор, щеше да завърши с кървава сцена и не дотолкова щастливи победители. В крайна сметка, в света в който живееха, всеки сам трябваше да пази гърба си, без да има осъдителна причина защо да не го прави.
Томас винаги бе твърдо против скандалите, в които по някаква ирония, всеки път бе замесен. Не проумяваше дали го правят нарочно и защо всъщност винаги обръщаха нещата в нечия чужда полза. Но както всички останали, така и той трябваше да играе извън правилата, иначе си оставаше пасувана карта.
-Не смятам, че факта, че както казвате обичате баща ми, би било твърде сигурна основа. - подметна Тюдор, хващайки двете си ръце зад гърба- Мисля, че сте наясно, мадам, че всичко в този свят е политика и собстмвени интереси на народа. Много са тези, които искат да свалят краля от трона. За тяхно собствено съжаление, винаги се намира някой, който да ги изобличи. И нека ви изясна, че в това писмо няма упреци, а дори напротив.
Изкара отново писмото, отвори го и прочете първите няколко реда наум, в търсене на онези изобличаващи думи, които така явно показваха същността на всичко.
-Позволете ми да цитирам. - погледна я за миг и отново обърна внимание на писмото- "Всичко върви, както трябва. Справяш се чудесно и триумфа в най-скоро време ще бъде сладък, точно колкото теб."
Сви устни и сгъна писмото, въздишайки тежко. Нямаше думи, с които да опише това, което тъкмо бе прочел. Надушваше, че се случва нещо още от начало, но така и не се бе намесил. Но когато писмото бе попаднало в ръцете му, бе обсъдил всичко със сестра си, която също като него много добре знаеше какво би се случило.
-Не е нито във ваш, нито в мой интерес, нека бъдем ясни. - въздъхна Томас- Но самият факт, че сте опитала да изиграете краля е твърде непростимо. Не бях чувал за по-долен начин. Не знам какво точно цели баща ви, но начина по който се подмазва на краля, е твърде красноречив.
Не беше в позиция да задълбочава, но това което го интересуваше, беше личното благо на кралицата. Нямаше да позволи някой да се гаври с нея и то пред очите му.
-По-добре прекратете всичко, преди да е станало твърде късно.- снижи гласа си, когато една от графините мина покрай тях и леко му се поклони- Рискувате много глави сама по себе си. А пък ако не вие, то аз ще се погрижа това лично да достигне ръцете на баща ми. И не го приемайте като заплаха, мадам, не мисля, че би било нужно да се заплашваме в момент като този.
Добре де, като изключим факта, че Ан заплашваше трона не само на краля, но и на кралицата, защо до такава степен я ненавиждаше? Очевидно имаше и други подбуди, защото принципно пукната пара не даваше за своя владетел. Но кой знае ..

by **Anne Boleyn** Вто Фев 05, 2013 8:21 pm

Ан повдигна едната си вежда заглеждайки се в него. Или беше получил някое от онези стари писма, или и тя не знаеше, какво се бе случило, но последните няколко бяха изпълнени точно с упреците на баща й.
Тя преглътна лекичко като се загледа в него.
Някой да й обясни и да й припомни защо толкова много не можеше да го понася?
Може би защото беше син на Мария? Да най - вероятно това беше първо основната причина за всичко.
-Принце, не мисля че всичко това ще Ви направи чест, защото много сте сбъркали с писмото, което сте откраднали. Намаше да е лошо, да разберете датата на писмото скъпи ми Томас. - усмихна му се, като леко се загледа в очите му, е какво можеше да направи повече? Нищо. Щеше да говори с Хенри, да му обясни. А въпроса беше,че това щеше да коства главата на чичо й и баща й, но нея не я интересуваше, защото не искаше да се кара с Хенри и беше редно да му каже, ако срещу му имаше заговор, а определено последно време се очертаваше такъв, и баща й я използваше за пионка, въпреки че тя самата започна да се отказва, но когато го направи останови, че обича краля. И за това, беше спряла и ограничила контактите си със всички други освен със сестра й.
-Виждате ли, аз не съм очаквала писма те просто продължават да идват, и определено можете да бъдете сигурен скъпи ми принце, че нито едно от тези писма, който са дошли в последно време не са били отворени. - каза му тя, като се усмихна леко на криво, ако можеше да говори нормално с него и да не се джафкат всеки път, може би щяха наистина да се разбират.
А може би щяха дори да водят нормални разговори помежду си, кой знае.
Но във всичко имаше едно може би, което беше сигурно там и нямаше да се отмести..
Защото те не можеха да разговарят нормално един с друг.

by Sponsored content

Преди няколко часа, в двора.

Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.

Re: Преди няколко часа, в двора.